Тук ще Ви разкажем как да направите това, а също и за:
- Произхода на термина „конска сила”;
- Начините за обозначаване на конска сила и коловат;
- Методите за преобразуване на мерните единици една в друга;
- Мощност на двигателя и защо има различия в измерването й;
- Защо въпреки всичко са популярни и двете мерни единици.
Как се появява терминът „конска сила”
Конската сила е доста по-стара от киловата. Терминът е измислен от британския инженер Джеймс Уат, който през втората половина на XVIII век създава първите парни машини. Появява се, за да запълни липсата на стандартизирана мерна единица за мощност в онези времена. За да сравнява различните машини, Уат решава да създаде своя собствена мерна единица, която да бъде едновременно удобна и лесна за разбиране. За целта използва нещо реално и познато, нещо, чиято мощност по онова време се използва постоянно – коня и количеството работата, която може да свърши.
След дълги наблюдения Уат установява, че средно един кон може да издърпа 15 кг товар за 1 минута на разстояние 0,3 метра. Затова приема, че 1 конска сила се равнява на силата, която е нужна на един кон да придвижи 150 кг товар за 1 минута на разстояние 30,48 м. С тази мярка той описва мощността на своите парни машини.
По ред причини конската сила не е точна като мерна единица. Първо, тук не влизат обстоятелства като възраст, здраве и сила на коня например. Самото названието дори е некоректно, тъй като мощността и силата са две различни физични понятия. Още по-голямо объркване внася фактът, че с течение на времето се появяват две различни определения за конска сила. В резултат на това 1 конска сила в Англия е по-голяма от 1 конска сила в останалите части на Европа.
Когато около век по-късно се появява точната мерна единица за мощност, създателят й Карл Сименс настоява тя да бъде кръстена именно на идейния й родоначалник Джеймс Уат. Така се появява днешният ват (Watt). По дефиниция 1 ват е работата, която извършва обект при движение със скорост 1 м/сек срещу противоположна сила със стойност 1 нютон. Тази мерна единица влиза в Международната система за мерни единици SI, тъй като останалите мерни единици, с които борави, също участват в нея.
Обозначения на киловат/конска сила
Стандартни обозначение на мерните единици киловат и конска сила са:
W, kW – ват, киловат HP (horsepower) – конска сила (английски стандарти) CV (от фр. cheval-vapeur) или PS (от нем. Pferdestärke) – конска сила (европейски стандарти)
Преобразуване на конски сили в kW и обратно
Киловат – конска сила
При преобразуване на киловат в конска сила важат следните зависимости: 1 kW = 1,35962173 PS 1 kW = 1,34102209 HP
Конска сила – киловат
При преобразуване на конски сили в киловати важат следните зависимости: 1 PS = 0,73549875 kW 1 HP = 0,74569987 kW
Конски сили, киловати и автомобилните двигатели
Ватът е приет за световен стандарт през 1960 г., но и до днес при описването на характеристиките на автомобилните двигатели успоредно с него продължават да се използват и конски сили.
Трябва да се има предвид, че стойността за мощността на двигателите се определят по различна методика в отделните държави производители. В Германия например мощността се измерва след като двигателят вече е окомплектован с всички агрегати – генератор вентилатор, водна и маслена помпа, ауспух, въздушен филтър и прочие. В САЩ изпитанията се правят без агрегатите. Стойността на получените разлики не може да бъдат точно определена. Смята се, че варира в рамките на 5 до 15%.
Защо и двете мерни единици
Всъщност битката между киловата и конската сила е битка между инженерите и маркетинговите специалисти. Естествено, автомобилните инженери предпочитат киловатите. Въпреки това двете мерни единици продължават да се използват паралелно. Причината е проста: една конска сила е по-малка от един киловат. Това означава, че измерена в конски сили, мощността на автомобила измамно ще изглежда по-висока, отколкото ако е измерен в киловати. Това впечатлява потребителите.
Освен това за средностатистическия потенциален притежател на автомобил е по-лесно, а вероятно и по-вълнуващо, да си представя мощността на автомобила си в реални коне, отколкото в абстрактни физични величини. Това е причината маркетинговите отдели на автомобилните компании да продължават да настояват мощността на двигателите да бъде описвана с тази не особено точна, остаряла, но пък чаровна мерна единица.
