Ford C-Max

Производителят представил през 2007 г. компактния ван Ford C-Max като наследник на стоящия в програмата на компанията от 2003 г. автомобил под наименованието Ford Focus C-Max. Ford C-Max се базира на платформата на лимузините от Focus серията. Въпреки това новото име трябвало да направи по-отчетлива автономността на серията на тези компактни семейни коли от компанията Ford. Автомобилът с пет врати с голяма врата на багажника представял новия модел в класа на вановете на Ford, в който производителят бил представен от 1995 г. с голямата лимузина Ford Galaxy, както и от 2006 г. с Ford S-Max.

Алтернативно задвижване за Ford C-Max

При Ford C-Max имало промени в сравнение с предшественика му, свързани с една по-динамична предна част, променени фарове, LED задни светлини, както и видимо обновено вътрешно пространство. Вариантите Ambiente, Style, Titanium и Ghia останали и в новата моделна линия. От 2008 г. Ford C-Max могъл за първи път да бъде поръчван с фабрично монтирана газова уредба. Имало на разположение и 2.0 л бензинова версия, която разполагала със 104 кВт (141 к. с.). Като алтернатива Ford предложили своя компактен ван с двигател с газ с допълнителна газова уредба под багажника. Може да сложите седемнадесет литра природен газ, с които ванът да измине близо 300 км с двигател на газ. Обхватът на двойния режим с газ и бензин бил 1,000 км. За зареждането с биоетанол Ford предложил C-MAX с 1.8 л двигател с мощност от 92 кВт (125 к. с.), а комбинираната версия консумирала 7.1 л (169 г/км CO2). Ford C-Max могъл да се зареди със супер бензин, биоетанол или смесица от двата вида гориво.

Бензиновите модели на Ford C-Max

Като конвенционални двигатели при Ford C-Max имало избор от три бензинови двигателя. Първоначалният модел бил 1.6 л бензинов със 74 кВт (100 к. с.), който консумирал стойността на CO2 от 164 г/км и имал средно потребление от 6.9 л. 1.8-литровият бензинов двигател имал 92 кВт (125 к. с.) и средна консумация от 7.1 л (169 г/км CO2). Мощният бензинов двигател с обем от 2.0 л и 107 кВт (145 к. с.) могъл да бъде поръчван избирателно с петстепенна механична скоростна кутия или с четиристепенна автоматична такава. Потреблението зависило от трансмисията и варирало между 7.2 л и 8.0 л, което отговаряло на емисия CO2 между 171 г/км и 189 г/км.

При Ford C-Max имало избор от четири дизелови двигателя

Като дизел Ford предложил своя компактен ван в четири варианта, които са оборудвани с филтър за твърди частици, като изключение прави най-малкият двигател. Най-икономичната версия на Ford C-Max представлявала 1.6 дизелов двигател с 66 кВт (90 к. с.), който консумирал 4.7 л дизел (124 г/км CO2). С Mit 80 кВт (109 к. с.) бил най-мощният 1.6 TDCi дизелов двигател в програмата. Средната консумация възлизала на 4.8 л на 100 км (126 г/км CO2). Изборът от двигатели бил попълнен от един 2.0 л дизелов двигател с 81 кВт (110 к. с.) и PowerShift автоматична скоростна кутия, която изразходвала 5.9 л на 100 км, което възлизало на 159 г/км CO2. Мощната 2.0 л версия със 100 кВт (136 к. с.) била налична с шестстепенна ръчна скоростна кутия или автоматична такава. Средната консумация възлизала между 5.7 л и 5.9 л, което отговаряло на CO2 емисия от 149 г/км до 159 г/км.