Преминете към основното съдържание
Nissan Micra

Nissan Micra – разумен, сигурен, евтин и не особено готин

Суперминито Nissan Micra винаги е било добър избор за парите, които струва. Прекрасно сглобен и надежден автомобил, той обаче има и своите недостатъци, най-вече по отношение на шофирането. Което води до там, че трудно може да оспори лидерството на Ford Fiesta. Оригиналната Micra (име на шасито К10) е представена на японския пазар през октомври 1982-а като наследник на Nissan Cherry. Заради специално разработения двигател (изцяло алуминиев MA10S SOHC), в съчетание с ниското тегло (едва 630 кг), разходът на гориво е доста нисък. Но пък заради ниското тегло заглушаването е минимално, което означава, че първата Micra е доста шумна. Друго необичайно са скоростните кутии – автоматична и петстепенна ръчна – и двете много рядко срещани при суперминитата по онова време. През юни 1985-а Micra минава през лек фейслифт, като най-забележимото от него са увеличените задни стопове. Четири години по-късно промените са малко повече – по-широка броня, нова предна решетка и уголемени предни фарове. Карбураторът вече е електронно контролиран, има по-мощен двигател (1.2-литров МА12 с 59 конски сили) и хечбек версия с пет врати. Това поколение на Micra си изгражда добра репутация заради надеждността и икономичността си. През 1995-а тя оглавява класа на малките автомобили в проучване на ADAC за употребявани автомобили на възраст между четири и шест години по отношение на най-малък брой регистрирани повреди. В дългосрочен план Micra също така постига много по-високо отношение на оцеляване в сравнение с конкурентите Fiat Uno или Peugeot 205.

Автомобил на годината в Европа

Второто поколение е представено през 1992-а и е задвижвано от два нови двигателя – алуминиевият 1.0-литров CG10DE (54 конски сили) и 1.3-литровият CG13DE DOHC (75 конски сили). На пазара в Европа се предлага и дизелова версия с 1.5-литров PSA TUD двигател. Макар че кабината е подсилена, има въздушни възглавници и ABS, на краш тестовете на NCAP Micra получава само две звезди. Това обаче не пречи на машината да спечели наградата за автомобил на годината в Европа през 1993-а, като става първата японска кола с подобно признание. През 1996-а скромен фейслифт води до промени в интериора, а през 1998-а е време за още една промяна – серво управлението на волана става стандартно. Освен това Micra се сдобива с нова решетка, предни и задни фарове, съвсем различни предни и задни брони и сериозни промени по интериора и таблото. В края на 2000-а е време за нов фейслифт – нови светлини по бронята, оранжеви мигачи, различна позиция на задната чистачка (хоризонтална, а не вертикална). Има и нов двигател – 1.4-литровият CGA3DE.

Радикална промяна

Третото поколение (К12) е представено през 2003-а и колата има радикално нов дизайн: 70 милиметра по-дълга колесна база, още по-заоблен екстериор и увеличени дименсии по отношение на височината и ширината. Освен това фаровете продължават върху калниците, което прави Micra още по-различима. Двигателите са подобрени: 1.2- и 1.4-литрови бензинови (CR12DE и CR14DE) и 1.5-литров дизелов агрегат, изработен от Renault. К12 е приет много добре от автомобилната индустрия и поставя нов стандарт за следващите суперминита. По отношение на надеждността обаче употребяваните автомобили от това поколение имат проблеми, особено при тези с пробег над 50,000 километра – там Micra се представя по-зле от средното ниво за класа. През 2005-а шасито получи нов облик – кабриолетът Micra C+C. Сгъваемият покрив е електрически, а моторите – 1.4 и 1.6-литрови бензинови и 1.5-литров дизелов. Реакцията тук е смесена – през 2013-а списание TopGear включва C+C в списъка с „най-лошите 13 автомобила на последните 20 години“. Последното поколение излезе на пазара през 2010-а и продължи леко негативната тенденция. 1.2-литровият двигател е идеално нисанизиран за пътувания из града, но по-дългите екскурзии или тези с по-висока скорост са проблем. Освен това мекото окачване и високият покрив правят автомобила нестабилен. Кабината е добре направена, но материалите, макар и със сигурност солидни, изглеждат евтини. Мястото също не е достатъчно – двама възрастни могат да се сместят комфортно, но на другите пътници няма да им е удобно.