Преминете към основното съдържание
McLaren F1

Дизайн и максимална скорост на McLaren F1

Този супер спортен автомобил е толкова известен, а портфолиото му е толкова малко: говорим за легендарния McLaren F1, който бил произведен 106 пъти в периода от 1993 г. до 1997 г. Той е пример за това, че един супер спортен автомобил не е задължително да бъде видян на състезателната писта, защото по-малко от една четвърт от колите били предвидени за това, докато мнозинството от точно 72 автомобила били предназначени за движение по улиците. От друга страна, човек едва ли ще види на улицата подобна скъпа кола, тъй като в сравнение с F1 едно Ferrari било изгодна сделка, тъй като моделът McLaren F1 тогава струвал 1,5 милиона немски марки и бил най-скъпият сериен автомобил, а като употребяван такъв струвал повече от милион. Също така разходите за поддръжката на супер спортна кола като цяло са големи. Като оставим настрана огромните разходи за гориво, супер спортните коли като Bugatti Veyron 16.4 или Koenigsegg Agera R поглъщат огромни разходи за такси и застраховки и това са малки суми в сравнение с ремонта на един McLaren F1, който сам по себе си би струвал колкото един напълно нов автомобил от горния среден клас. В тази област големите суми автоматично са символ на престиж, така че не е за учудване, че освен главният изпълнителен директор на McLaren Рон Денис, McLaren F1 притежават и видни фигури като Джордж Харисън, Ерик Клептън или Елън Мъск, последният от които с електрически задвижващия се Tesla Roadster е производител на мощни коли. Роуън Аткинсън, известен още като Мистър Бийн, изглежда също иска да се изживява със супер спортна кола. Ще хвърлим поглед под ламарината на един експонат на тогавашния дизайнер Гордън Мъри, или в този случай под каросерията от въглерод.

Преди да бъдат произведени тези 106 модела били създадени няколко прототипа, които били тествани и пробвани – били точно пет на брой и носели работните имена от XP1 до XP5. Първият прототип бил създаден на база експеримент и след три месеца станал на отломки, вторият служил за изпълнението на краш-тестовете и третият, наречен XP3, бил употребен за дългосрочен тест, вдигайки 371 км/ч на отиване и връщане до италианския град Нардо. Последните два прототипа XP4 и XP5 били част от маркетинговия отдел, като XP5 е отговорен за рекорд за скорост на F1. На 31 март 1998 г. британският автомобилен състезател Анди Уолъс с караното пет години и изминало 45,000 тестови мили (около 72,420 км) XP5 вдигнал на тестовата писта невероятните 391.2 км/ч. С активиран ограничител на скоростта F1 достигнал до 371 км/ч, но при това пътуване този ограничител бил деактивиран, така че McLaren F1 с новия рекорд могъл да претендира за най-бърз сериен автомобил. При групата на спортните автомобили този рекорд и до ден-днешен не е победен. Американският автомобилен състезател Марио Андрети призовал F1 да бъде оборудван със седма предавка, така че да може да достигне още по-висока максимална скорост – в крайна сметка двигателят на McLaren достигнал мощност до 736 кВт (1,000 к. с.). Първата от 106-те произведени серийни автомобила отишла при клиент в Монако за около 1,5 милиона немски марки, с което McLaren записал своя втори рекорд като най-скъпия сериен автомобил в света. Сега за версиите: с 64 бройки по-голямата част от моделите McLaren F1 били предназначени за шофиране по улиците. Под натиска на един от собствениците през 1994 г. McLaren се решили да разработят състезателна версия за F1, която трябвало да почне да се състезава през 1995 г. Въпреки че на инженерите били дадени три месеца да развият McLaren F1 GTR, 28 пъти произведеният автомобил надминал със своите 600 к. с. всички очаквания. Едновременно с дебюта си през 1995 г. F1 GTR спечелил не само състезанието F1 GTR, но и 24-часовото състезание Льо Ман, а заради тази победа последвал специалният модел McLaren F1 LM, произведен в пет бройки. За да запази хегемонията си в моторните спортове, което изисквало определен брой спортни автомобили, най-накрая компанията произвела McLaren F1 GT. Всъщност изпълнението на само един автомобил било необходимо, но по настояване на клиентите McLaren изпратили още два модела, които заради дългите си издатъци били известни като „дългата опашка“. Някои от GTR вариантите били приспособени за улицата, при което една GTR версия е позната с мощността си от 548 кВт (745 к. с.).

Двигателите на McLaren F1

Двигателите се базират на подобрения дванадесетцилиндров двигател от BMW M, също наречен BMW Motorsport – по-точно от отдела за развитие на турбо двигатели за Формула 1 на BMW, който е под ръководството на Пол Роше. С обем от 6.1 л и четири клапана за всеки цилиндър автомобилът бил наличен с различни мощности от 461 кВт (627 к. с.) до 500 кВт (680 к. с.). Самият двигател тежи 266 кг. „Нормалният “ McLaren F1 (не LM, GT или GTR) ускорява за 3.4 сек. от 0 до 100 км/ч, за 6.3 сек на 160 км/ч, за 9.4 сек на 200 км/ч и за 23 сек на 300 км/ч. Коланът при стартирането на двигателя са необходими – толкова бързо се движи човек с McLaren F1. По отношение на разстоянието автомобилът изминава един километър от старта за 19.6 сек, с което F1 вече е достигнал до 285 км/ч. Подобна мощност се отразява и на потреблението на гориво: F1 изразходва 47 л на 100 км.

Техниката при McLaren F1

F1 се състои предимно от въглеродни влакна – става въпрос за елемент на каросерията, чрез който се постига голяма твърдост и малка маса. Благодарение на алуминия и магнезия F1 има тегло от само 1,100 кг. Производството от въглеродни влакна за първи път е пуснато при автомобил от серийно производство. Освен това при разработването на дизайна аеродинамичните аспекти играели роля, както никога преди, чрез което McLaren F1 достигнал до коефициент на съпротивление от само 0.32. За сравнение: Mercedes-Benz CLA е с коефициент на съпротивление от 0.22, с което от 2013 г. е най-аеродинамичната кола в света. Напречно монтираната скоростна кутия разполага с шест скорости и съединител с три диска, произведени от въглеродни влакна. Една характерна особеност на триместния F1: шофьорът седи по средата с цел за по-добра видимост и усещане при управлението на колата, като по този начин се подобрява работата. От ляво и от дясно до шофьора са разположени седалките за пътниците.