Mazda RX-7

Докато в края на 70-те години немските автомобилни производители след изтичането на NSU Ro80 се сбогували с техниката на Ванкел двигателите, японският производител Mazda се опитал да подобри двигателя, разработен през 50-те години от инженера Феликс Ванкел. Особено при спортните коли, където е важно теглото, японците видели с монтирането на Ванкел двигателите различни предимства, като от 1967 г. разработили за пазара своето купе Mazda Cosmo – първата кола в серийно производство с тази техника. Ванкел двигателите се доказали в сравнение с обикновените двигатели като по-леки и по-компактни и били идеални за малки спортни купе автомобили, които при оборудване за относително ниски конски сили получавали желаната мощност. Въпреки завишения разход на бензин при Винкел двигателите от Mazda решили да продължат да използват тази техника при въведената през 1971 г. RX серия. В тази традиция стои и купето Mazda RX-7, което било произвеждано в три поколения между 1978 г. и 2002 г.

Подвижно спортно изпълнение при първото купе Mazda XR-7

Когато през 1978 г. Mazda RX-7 за първи път се появила на улицата, тя убеждавала със заострената си предна част и прибиращите се фарове, както и с поразително купе с ефективност, което давало повод за по-високи цени в класа на спортните автомобили. Използван бил Ванкел двигател с 1,2 л и 77 кВт (105 к. с.), с който купето, тежащо повече от един тон, развивало максимална скорост от 200 км/ч. И за точно девет секунди моделът вдигал от нула до сто км/ч. През 1981 г. Mazda XR-7 получила леко подобрение, при което станалите запазена марка на автомобила клиновидна форма и прибиращи се фарове били запазени. Промени били направени в мощността на двигателите. Ванкел двигателят на новата Mazda RX-7 разполагал с мощност от 85 кВт (115 к. с.), което могло да се подобри чрез максималната скорост. Въведеният през 1984 г. топ модел достигал с 1,3-литров Ванкел двигател до 101 кВт (137 к. с.).

Второто поколение на Mazda XR-7 съществувало като купе и кабриолет

При второто поколение на Mazda XR-7 (1986 – 1991 г.) тя била позиционирана наново заради своята пъргавост и освен купето бил предлаган и кабриолет с покрив от плат. Mazda XR-7 придобила размери до 4,31 м и предоставила на двамата пътуващи повече място и комфорт. Така заоблената каросерия станала почти 400 кг по-тежка. За да се увеличи комфортът при пътуване, били направени промени при шасито и окачването. Като двигатели основният модел разполагал с обем от 1,3 л и 110 кВт (150 к. с.), а топ моделът имал турбо двигател със 132 кВт (180 к. с.). Топ версията ускорявала за седем секунди до сто км/ч и достигала максимална скорост от 230 км/ч. Впоследствие през 1988 г. кабрио версията била оборудвана със 147 кВт (200 к. с.) и достигала до 235 км/ч.

От 1991 г. имало увеличение на мощността чрез битурбо техника при Mazda RX-7

Назад към корените като едно безкомпромисно купе – така звучал девизът при разработването на последното поколение Mazda XR-7, което излязло от завода в Япония между 1991 г. и 2002 г. Инженерите намалили теглото на купето в сравнение с предходните модели с почти сто килограма, външните белези били задното крило и заоблената предна част, които се възползвали от дизайна на успешно базираната на роудстер Mazda MX. Под капака на топ модела Mazda XR-7 работил Ванкел двигател с битурбо зареждане, който разполагал с до 206 кВт (280 к. с.), с което купето достигало до 250 км/ч и вдигало от нула до сто км за 5,9 секунди.