Fiat Bravo

Годината е 1995, а Volkswagen Golf владее безпрекословно компактния клас. Тогава италианците от Fiat решават, че е време техният представител в лицето на Tipo да отстъпи мястото си на нов, по-добър и по-модерен автомобил, чийто дизайн да разбие представите на потребителите в тази категория. Така се появява Fiat Bravo и още с излизането си печели титлата „Европейски автомобил на годината”. Стилният хечбек се предлага във варианти с 2 или 4 врати, като вторият е наименуван Brava за по-лесно разграничаване. На модела са присъщи приятни извивки и преливащи се по целия екстериор линии, а формата на купето и почти агресивната предница карат дори заклетите немски фенове неистово да пожелаят притежанието му. Отвътре автомобилът предлага интериор, по-съвременен и много по-различен от познатия ни по това време, а ръбестите форми и загрозяващите детайли тук не означават нищо. Макар и подвизаващи се под един и същ модел, Bravo представлява по-спортния характер на автомобила с по-прецизно управление и по-твърдо окачване, а Brava бива пригоден за повече комфорт и класифициран като малък семеен хечбек.

Плюс за двигателите, минус за обема в каросерията

Един от недостатъците на модела е тясното вътрешно пространство, което е символично дори за този клас. Задната седалка е прекалено малка и трима души на нея трудно биха определили пътуването си като комфортно. Една идея по-добре стоят нещата при Brava, но и при двата варианта багажникът със своите скромни 280 литра и висок праг правят пренасянето на големи и обемисти товари почти невъзможно. Лошо впечатление понякога оставят и кривите обшиви на тапицерията и поскърцващите по неравностите пластмаси – нещо типично за амортизиран екземпляр на стотици хиляди километри. Интегрираните двигатели биват бензиновите 1.2 (82 к.с.), 1.4 (75 и 80 к.с.), 1.6 (90 и 103 к.с.), 1.8 GT (113 к.с.), както и 5-цилиндровият двулитров HGT с мощност до 154 к.с., а също и дизеловите – 1.9 TD (75 и 100 к.с.) и JTD версията със същия обем, но със 100 или 105 конски сили. Най-оптималният при бензиновите агрегати е 1,8-литровият GT поради драстично по-голямата си пъргавина и съпоставимия разход на гориво с по-слабите варианти. Сред дизеловите мотори безспорният лидер е 1.9 JTD, на който и до днес се носи славата на неразрушим и дори почти вечен двигател. Бързото ускорение от 0 до 100 км за 10.4 секунди в комбинация с разхода на гориво, който пада под 4,5 литра в извънградски терени, го правят перфектният избор за ежедневно шофиране. Моделът е спрян от производство през 2001 г., отстъпвайки мястото си на наследника – Stilo, който след неуспеха си е прекратен и шест години по-късно Bravo прави своето триумфално завръщане, Този път се предлага само под едно наименование и единствено с 5 врати. Новата генерация е характерен италиански представител, блестящ с динамика и дизайн. Грабващият окото Bravo II се предлага с голямо изобилие от бензинови и дизелови Multijet двигатели, достигащи 165 конски сили, а в същото време толкова ефективни, че изразходват средно едва 5 литра гориво за пробег от 100 километра. Малкият хечбек, освен стилно, вече изглежда дори луксозно, а такова богато оборудване в този клас може да се намери единствено в един италиански автомобил.

Цената има значение

Пазарът за коли втора ръка е неблагосклонен към италианските коли и Fiat Bravo е типичен пример за това. Разбира се, това само трябва да радва потребителите, тъй като е изключително лесно да се намери автомобил от полуострова с прилично оборудване и добри характеристики на цени два или три пъти по-ниски от тези на немските конкуренти. Болежките на модела произхождат главно от електрониката на двигателя и именно тя е първото нещо, което трябва да се провери преди евентуална покупка. Изключвайки това, Bravo/Brava е автомобил с добра надеждност и лесна поддръжка и може би най-достъпният в категорията си.