Audi A2

Растящата със светкавични темпове популярност на германската компания Audi налага началото на много нови модели, запълващи празните до този момент позиции в различните категории автомобили. Първоначалната идея е да се направи „малко, а не евтино Audi” и така през 1999 г. се появява A2 – причудливото мини с дизайн на миниван, отговарящо за присъствието в свръхкомпактния клас.

Новото попълнение в семейството

Audi A2 се предлага единствено във вариант хечбек с пет врати, а местата биват 4 или 5. Типично за категорията си моделът е дълъг само 3,83 метра, но отвътре е далеч по-просторен от своите конкуренти – при тези скромни размери откриваме почти смайващите 390 литра минимален обем на багажника, а при сгъване на задните седалки числото се удвоява. Пасажерите също не биха страдали от липса на място дори и при пълна заетост на возилото. Качеството на интериора и прегледната му подредба са запазена марка на Audi. Всичко в централната конзола е събрано и дори семпло, но в същото време много практично и изключително прецизно изработено. Използваните материали са присъщи на по-луксозния клас автомобили, а разнообразието от интериорни решения прави избора на A2 почти неограничен – предлагат се разнообразни серии и оборудване, като при най-скъпите модификации са налични „глезотии” като спортни седалки със система за поддържане на гръбнака и сатенена тапицерия. Що се отнася до екстериора, малкото купе се радва на по-голям интерес от женската аудитория. В него присъстват тези типични линии и форми, грабващи окото на нежната половина, но все по-често се забелязва и мъжкото присъствие сред почитателите на модела. И има защо. Audi A2 се произвежда с изцяло алуминиева каросерия, което позволява нелоша динамика на пътя и най-вече уникална икономия на гориво. Двигателите, които се монтират на близо еднотонното купе, са дизеловите 1.2 TDI (62 к.с.) и 1.4 TDI (75 и 90 к.с.) и бензиновите 1.4i 16V (75 к.с.) и 1.6 FSI (115 к.с.), като най-малкият трицилиндров дизелов представител предлага разход от малко над 3 литра на 100 км – нещо, което няма как да се подмине с лека ръка. Вярно, за някои шофьори той може да се стори недотам динамичен, затова като най-оптимални варианти се явяват 1.4 TDI със своите 75 к.с. и 1.4i 16V отново със 75 конски сили, които могат да се похвалят с приличен вървеж, много добра еластичност и голяма ефективност. Четири години след премиерата си моделът претърпява фейслифт, но значителни промени по дизайна и каросерията не се забелязват. Но въпреки че е от добро потекло, и тази кола си има своите недостатъци. Първият от които е твърде малкият резервоар, който побира едва 34 литра гориво, като в по-късните бензинови модели обемът му бива увеличен с 8 литра. Другият недостатък на Audi A2 е меко казано некомфортното возене при нискокачествена настилка. И докато при добър терен се наблюдават лесно управление и стабилност дори при много остри завои, то при каменисти или незастлани с асфалт пътища ситуацията отива далеч от приемливата за повечето хора.

Достъпност: цената като фактор

Третата и може би най-лоша черта на модела е стойността, която до голяма степен се определя от иначе практичното алуминиево купе. Въпреки че е спрян от производство през 2005 г., на вторичния пазар моделът продължава да се предлага срещу суми, значително по-високи от тези на прекия му конкурент Mercedes A-Klasse, който неслучайно отбелязва продажби 10 пъти по-големи от тези на Audi A2 (но за сметка на това е и значително по-проблемен). Което съвсем не бива да звучи като някакъв вид разубеждаване. Напротив. Качеството си има цена и в този случай определено си струва да се плати. За търсещите автомобил в свръхкомпактния клас, но с по-добри от обичайните параметри, с несъизмерима ефективност, при това от доказан и надежден производител, то Audi А2 е едно отлично попадение.