Audi 80

Още през отдавна забравената 1966 г. се заражда най-емблематичната инглощадска лимузина, чийто прототип е известен под името F103. Шест години по-късно е представен и първият автомобил с названието Audi 80 (модификация B1), който сериозно заявява своето място при конкуренти от ранга на Alfa Romeo Alfetta и Opel Ascona. Производството е прекратено през 1996 г., когато е обявен и наследникът – Audi A4.

Началото на една нова ера

Предлагащото се като седан, а по-късно като комби и дори кабриолет возило, разполага с варианти с 2 или 4 врати, а мощностите на двигателите варират от скромните 55 к.с. до могъщите за тогава 110 конски сили. Дизайнът печели верни почитатели заради стила и качествената си изработка. Смята се, че получилият година по-късно наградата „Европейски автомобил на годината” модел, е главният виновник за успеха на Audi. От 1978 г. се произвежда и второто поколение с платформа B2, а с него и първите инжекционни системи в модела. Комби вариант все още не е наличен, а целта е конкуренция на 3-тата серия на BMW. Направени са редица подобрения по дизайна, а гамата от двигатели е обновена и лимузината се сдобива с първите си дизелови такива. Най-слабият представител на бензиновите агрегати е 1,3-литровият с 55 к.с., а най-мощният е 2,2-литровия (136 к.с.). Дизелите биват 1.6 атмосферен (54 к.с.) и турбиниран 1.6 (70 к.с). Представена е и Quattro модификация за задвижване на четирите колела. С настъпването на 1986 г. на хоризонта се появява и третата платформа Audi 80 – B3. Модификацията се отличава със своята аеродинамика и изцяло галванизираното купе, за което се предлага 12-годишна гаранция. Двигателите също са осъвременени и вече най-малкият бензинов представител е 1,600-кубиковият със 70 к.с., а на върха е премиерния петцилиндров двулитров агрегат с изкушаващите 160 конски сили. Дизелите се представляват от маломощния 1,6 атмосферен двигател (54 к.с.), неговата турбо версия (80 к.с.) и по-големия по обем, но не и по сила, 1.9-литров мотор (68 к.с.). Когато излиза последното и най-добро поколение на Audi 80 – B4 – се случва нещо неочаквано. „Яйцето”, както моделът е известен между автомобилистите, изненадващо застава редом до BMW и Mercedes и така се сформира известната „голяма троица”. Дизайнът е характерен за средния клас луксозни коли, като в много отношения надминава конкурентите си B4-ката излъчва едновременно класата на лимузина и темперамента на спортно купе. С такива съвременни аеродинамични линии не може да се похвали нито един автомобил до този момент. Интериорът на Audi 80 е също ненадминат по отношение на използваните материали и качеството на изработка. Изобилието от пространство е голямо преимущество на модела, а сравнително малкото багажно помещение до този момент е вече история. Avant версията, както е наименувано комбито на Audi, предлага още повече обем в задната секция и може да се каже, че е най-добре изглеждащото такова на пазара до този момент. Ръждата е табу при изцяло галванизираното купе и поцинкованите детайли. Комфортът е на много високо ниво, а типичното за този клас окачване предлага равномерен ход и плавно движение на автомобила. При някои екземпляри 80-ката разполага с богата гама от екстри като пълен ел. пакет, ABS, климатроник ,подгряване на седалки, кожен салон и други. B4 няма слаби места. Не правят изключение и двигателите. От скромния 1.6 (70 к.с.) до лакомия 2.8 (174 к.с.) при бензиновите и двата дизелови агрегата – 1.9 TD (75 к.с.) и 1.9 TDI (90 к.с.).

С 30-годишна история зад гърба си, но актуален и днес, Audi 80 е просто безсмъртен

Като най-оптимален вариант се явява добре познатото ни и до днес TDI. С комбинирания разход от малко над 5 литра на 100 км, присъщата му надеждност и ниските експлоатационни разходи, известният дизел остава най-добрият избор при употребяваните екземпляри. За мнозина Audi 80 е най-добрият представител на „златната епоха”, както и последният истински автомобил, направен и до този момент.