Audi 100

За мнозина Audi 100 е известен като по-големия събрат на популярното “80”, но малко са тези, които са запознати с началото на легендарния модел, датиращ още от далечната 1968 г. и просъществувал чак до 1994 г.

Историята на модела

В първото си поколение, наименувано “C1”, луксозният автомобил се предлага в две версии – седан и спортно купе, с 2 или 4 врати. Класическата форма и типичният за онова време дизайн поставят возилото в категорията с най-характерни ретро коли, чиято себестойност в настоящето е в пъти по-голяма спрямо тази в миналото. Паралелно с представянето на модела своя дебют правят 1.8 и 1.9-литровите бензинови агрегати, чиято мощност варира от 80 до 116 конски сили, снабдени с 4-степеннa скоростна кутия. С втората генерация от 1976 г., носеща името “C2”, идват и безброй обновления. Цялата концепция на автомобила се запазва, но всичко останало търпи такива промени, че се създава впечатлението за изцяло нова кола. Купето отпада като вариант, а в замяна пристига практично и просторно комби с названието “Avant”. Новият дизайн на Audi 100 определено не разочарова настоящите фенове, а дори напротив – това е първият модел на инглощадската компания, чийто продажби достигат впечатляващите 1,000,000 броя. В гамата от двигатели освен карбураторни тук се предлагат и инжекционни четири- и петцилиндрови, като присъстват 1.6 (85 к. с.), 2.0 (115 к. с.), 1.9 (100 к. с.), 2.1 (115, 136 и 170 к. с.), както и едно чисто ново попълнение – 2.0-литровият атмосферен дизел с мощност 70 конски сили. За 5-цилиндровите от Audi твърдят, че съчетават динамичните показатели на шестаците с икономията на по-малките 4-цилиндрови мотори.

Модификация III...

Третото поколение на Audi 100 прави своята премиера през 1982 г., представяйки на широката аудитория базовата форма на средния клас, използваща се и до днес като основа, която съвременните автомобили продължават да надграждат и усъвършенстват. И ако екстериорът е претърпял генерални промени, то интериорът е направо неузнаваем. От вече остарелите компоненти не е останала и следа, а тяхното място заемат прецизно изработени и буквално вечни елементи от висококачествени материали. Използваните тук мотори са бензиновите 1.8 (75 и 90 к. с.), 1.9 (100 к. с.), 2.0 (115 к. с.), 2.1 (136 к. с.), 2.2 (115, 138 и 165 к. с.) и 2.3 (136 к. с.), както и дизеловите 2.0 (70, 87 и 100 к. с.), 2.4 (82 к. с.) и 2.5 TDI (120 к. с.), с избор от ръчна или автоматична трансмисия. Наред с позитивите около модела се съобщава и за трагична статистика, свързана с непреднамерена висока скорост, отнела живота на няколко души и причинила стотици катастрофи за няколко години. Впоследствие се доказва, че причините за тъжната статистика са по-скоро вследствие на шофьорски грешки, отколкото на какъвто и да е фабричен дефект. И така с нова сила през 1990 г. на сцената стъпва “C4” – четвъртото и последно поколение на Audi 100. Дизайнът тук търпи леки промени спрямо този на предходната генерация, но основната линия се запазва. Оборудването прави голямо впечатление с наличието на ABS, климатик, ел.пакет и въздушни възглавници, а комфортът и пространството в каросерията достигат нови висини. Двигателите в тази четвърта генерация на инглощадския автомобил са петролните 2.0 (от 101 до 137 к. с.), 2.2 S4 Turbo (230 к. с.), 2.3 (133 к. с.), 2.6 (150 к. с.), 2.8 (174 к. с.) и 4.2 S4 (280 к. с.), и дизеловите 2.4 (82 к. с.) и 2.5 TDI (115 к. с.).

На вторичния пазар

Главните проблеми на Audi 100 произлизат не от вродени болежки, а по-скоро от годините, които са безпощадни към всичко. Козметичните дефекти, износването на мотора и повишеният разход на гориво са вследствие на дългото време на експлоатация и стотиците хиляди изминати километри. Добрата новина е, че цената на инглощадската лимузина към момента е буквално нищожна и срещу наистина скромна сума човек може да се докосне до магията на автомобилите от златната ера в лицето на Audi 100.