Toyota Mirai

При развитието на алтернативни двигатели за автомобили и тежкотоварни превозни средства американските и немските автомобилни производители често са критикувани, че са открили твърде късно потенциалните екологични алтернативи на двигателя с вътрешно горено. Въпреки това от 1990 г. насам на международните автомобилни изложения могат редовно да се видят изследователски разработки на развити прототипи с електрически и хибридни двигатели. Те също така представили като азиатските си конкуренти концептуални превозни средства, които се задвижвали с чисто електричество или чиито двигатели са специализирани за изгаряне на водород. Следващата стъпка към алтернативните мотори били електрическите автомобили с горивни клетки, които използвали водород за своята енергия, който чрез процеса на преобразуване генерира електричество за двигателя на електрическите мотори. Въпреки това иновативните превозни средства имали един недостатък: не могли да се купуват, защото не излизали в серийно производство. Когато ставало въпрос новите технологии да бъдат въведени в ежедневието, американците и европейците оставили ролята на пионери на азиатските производители. В края на 90-те години със своя модел Prius Toyota представила на света своя първи хибриден модел. И с въвеждането на пазара на Mirai през 2015 г. японските инженери показали, че технологията на горивните клетки е толкова напред, че двигател с водород би могъл да се използва за модел в серийно производство.

През 2016 г. Toyota започнали продажбите на Mirai в Европа

Въпреки това на японците им отнело близо двадесет години изследователска дейност с над 5,000 нови патента между представянето през 1996 г. на първата концептуална кола с горивни клетки FCEV-1, прототипът FCV от 2013 г. и производственият старт на серийните модели, които били въведени на пазара под името Mirai. За производството японците от Toyota трябвало да изградят ново място, което разполагало с ограничен капацитет. Резултатът: след като през есента на 2014 г. Mirai бил представен на автомобилния салон в Лос Анджелис пред широката публика, изминали още няколко месеца преди първият автомобил с горивна клетка да бъде наличен на родния пазар на Toyota. През 2015 г. компанията започнала продажбата на Mirai в Калифорния, където поради строгото законодателство, свързано с опазване на околната среда, със своя автомобил, изпускащ нулеви емисии, имали добри шансове за продажбите. Заради разрастване на производството Mirai трябвало да дойде и в Европа от 2016 г., където като нов автомобил бил наличен само в някои отделни страни. С известно закъснение водородните модели се появили и на пазара за употребявани коли. Но и там първоначално Mirai бил рядко явление. Причината: въпреки че Toyota искали да увеличат производството според съответното търсене, японците не планирали да произведат в първите години повече от 3,000 Mirai на година.

Toyota позиционирала Mirai като лимузина от среден клас със спортен външен вид

С дължина от 4.90 м и междуосие от 2.78 м Mirai се позиционирал в средния клас автомобили. Както е обичайно за този сегмент, инженерите на Toyota реализирали за моделната линия една лимузина с класическа форма, така че Mirai се появил на улицата като лимузина с четири врати. По отношение на дизайна лимузината със своя характер трябвало да се показва като кола на бъдещето. Противоположности като правоъгълна предна броня и забележима рамка, оптически отделена от каросерията, капакът на двигателя впечатлявал със своята U-форма първите водородни автомобили. Доминирала предната част с две големи вентилационни шахти с вертикално разположени LED дневни светлини и ултра тесни фарове, под които се намирали малки кубовидни светлини. Погледнато отзад се виждали задни светлини във формата на триъгълник и по цялата ширина на багажника били разположени LED стоп светлини. Добре очертани ръбове и спойлер поставили спортни акценти и същевременно помогнали да се оптимизира аеродинамичната форма на Mirai.

Функции, свързани с комфорта и множество помощни системи на Toyota за моделната серия Mirai

От гледна точна на оборудването на Mirai Toyota се ориентирали към функциите на моделите от средния клас. Срещу допълнително заплащане били налични допълнителни функции при лимузините с горивни клетки. Така били доставяни лимузини с отопляеми седалки отпред и отзад, отопляемо кормило, електрически регулирана седалка с функция за запаметяване. Към това били добавени камера за задно виждане и радарни сензори, които предупреждавали при напускане на пътя. Към помощните системи на борда на Mirai принадлежали също така автоматична аварийна спирачка и автопилот.

Водородът осигурил на електрическият двигател на Toyota Mirai 155 к. с.

Със своите 114 кВт (155 к. с.) Mirai могъл да си позволи със своя електромотор мощност, типична за лимузина от среден клас. Енергията си черпил от електричеството, а не от изгарянето на изкопаеми горива. На тяхно място се появил водородът, който се намирал на борда на Mirai в два устойчиви на налягане резервоара, изработени от въглеродна пластмаса. Газообразният водород се превръщал в електричество в каналите на горивните клетки, което се използвало за задвижването на електрическия двигател и същевременно захранвал батериите на борда. Предимството на тази хибридна система: при процесите на преобразуване не се отделяли вредни газове, защото Mirai изхвърлял само водна пара в околната среда. Емисии CO2, равни на нула – това било подобно като при електроавтомобилите, които зареждали батериите си от контакта. Това бил основният аргумент при продажбата на водородните коли на Toyota. Реалното въздействие върху околната среда било трудно да се сравни при двете конкуриращи се технологии. Защото както електрическият автомобил зависил от първичната енергия за мощността на своите батерии, така и при автомобилите с горивни клетки като Mirai решаващо било кои горива се използвали при производството на водород.

За Mirai Toyota обещала над 500 км изминато разстояние

Който иска да кара автомобил, който не изпуска вредни емисии, в ежедневието си би срещал различни проблеми: разстоянията и инфраструктурата със станции за зареждане или бензиностанции с водород. Докато първите автомобили с горивни клетки от Toyota били всеоще рядко налични на пазара, то купувачите могли да си направят сметка за обхвата на тяхната Mirai. И когато се открие следващата водородна станция, след точно три минути колата могла отново да е на пътя. Защото зареждането не трае повече, докато петкилограмовият резервоар на водород не се напълни изцяло.