Peugeot 407

Peugeot 407 е наследникът на добре известния в средния клас модел 406, дело на френската автомобилна компания Peugeot. Нетипичното за тогава возило се предлага в три основни варианта – седан, комби и купе. Екстравагантният, изискан и същевременно агресивен външен вид на 407-цата прави впечатление още от пръв поглед. Когато стартират производството му през 2004 година, френското возило печели доста свои почитатели именно заради този свой нестандартен и дори донякъде иновативен външен вид, съпоставен с конкурентите от същия клас като Volkswagen Passat. Тук обаче идва и първата недотам добра изненада за пътниците. Въпреки голямото и на пръв поглед просторно купе, Peugeot 407 не предлага очакваното място за автомобил от този ранг, като при по-високи пасажери на задната седалка би било леко некомфортно и тясно, а изненадващо, багажникът е с по-малък обем от този на предшественика му. Тясното пространство обаче е донякъде компенсирано от комфорта, който предлага, особено при шофиране на дълъг път. Макар и да е снабден с по-твърдо окачване от предходния модел (с цел по-голяма стабилност, разбира се), да се возиш в Peugeot 407 спокойно може да се нарече повече от приятно. Качествената изработка пък личи както в екстериора, така и в интериора. Дори и след 10-годишна експлоатация на пазара за употребявани автомобили е трудно да се намери екземпляр с много износена тапицерия, захабена кожа или олющен лак. Купищата екстри и електроника не липсват и тук, както при повечето френски возила, произвеждани по това време. През 2006 година моделът претърпява фейслифт, но основните линии и концепция се запазват. Peugeot 407 пристига с голямо разнообразие от двигатели – 4 бензинови и 5 дизелови. Бензиновите биват 1.8 със 116 к.с., 2.0 със 136 к.с., 2.2 със 160 к.с и 3.2 с 211 к.с. Дизеловите агрегати са както следва: 1.6 HDI със 106 к.с., 2.0 HDI със 136 к.с., 2.2 HDI със 170 к.с., 2.7 HDI с 206 к.с. и 3.0 HDI с 240 к.с. Предлагат се както ръчни, така и автоматични 5 и 6-степенни скоростни кутии. Производството на модела спира през 2010 година, а наследник става новият Peugeot 508.

Да шофираш Peugeot 407

При избора на такъв автомобил трябва да се има предвид тежестта на купето, която е средно малко над тон и половина, а в такъв случай 1,800-кубиковия бензинов и 1,6-литровия дизелов двигател не са най-практичният избор, като при тях се забелязва по-скоро тромавост, отколкото каквото и да е било ускорение. Най-оптималните варианти се явяват 2,2-литровите бензинови и 2.2-литровите дизелови агрегати, като вторият вид е за предпочитане, що се отнася до въртящ момент и разход на гориво, а защо не и като надеждност. Излишно е да се споменава пълната диагностика преди каквато и да е била покупка на кола на старо, тъй като дизеловите автомобили, карани на Запад, се славят с внушителни километри пробег. Подмяната на дюзи и нафтова помпа не е от най-евтините услуги, като същото важи и тук с пълна сила. Що се отнася до стабилността, 407-цата покрива напълно очакванията от френските инженери. Дори и при сравнително висока скорост при криволичещ път, колата се усеща здраво стъпила на асфалта, което доставя усещане за сигурност при шофиране. Недостатък при управлението е прекалено „лекият” волан, който може лесно да се върти и с един пръст от дете и при градски условия може и да не прави чак толкова впечатление, но на дълъг път е почти невъзможно да се усети самият автомобил. Радиусът на завиване е също недотам съвършен и дори опитен шофьор би изпитал известни затруднения при маневриране.

Различният френски автомобил или стар познайник в нова кожа

Peugeot 407 със сигурност е кола, която заслужава внимание, при това не само от почитателите на френските возила. С разумно търсене човек може да се сдобие с добър екземпляр, при това на една нелоша цена. Имайте едно на ум обаче – 407-цата наистина изглежда внушително, приятна е за шофиране (въпреки забележките, на които обърнахме внимание по-горе), двигателите са надеждни, но... Това е един типичен пример на френското автомобилостроене и докато феновете се примиряват с обичайните болежки, привържениците на немските возила например може и никога да не свикнат с тях.