Dodge Challenger

Dodge Challenger е името на три различни поколения автомобили, произвеждани от Dodge. Silver Challanger се произвежда между 1958-а и 1959-а. От 1969-а до 1974-а е времето на първото поколение пони кар Dodge Challenger, базирано на платформата Chrysler E. Второто поколение (1978 – 1983) е ребрандинг на Mitsubishi Galant Lambda. Третото и настоящо поколение бе представено през 2008-а като конкурент на петото поколение Ford Mustang и Chevrolet Camaro. Първото поколение е една от двете машини със задно задвижване на Chrysler, базирано на Е платформата. Другата е малко по-малката Plymouth Barracuda. За да отговорят на предизвикателството на Mustang и Camaro, те се предлагат буквално с всеки наличен двигател в Chrysler. Решението обаче е малко закъсняло, защото вълната на пони карс е започната от Ford още през 1964-а. Challenger е по-луксозното предложение и по нищо не отстъпва на Mercury Cougar и Pontiac Firebird. Екстериорът е дело на Карл Камерън, който работи и по Dodge Charger и решетката на Challenger е базирана на негова стара скица. Автомобилът е приет добре на пазара, но е критикуван от пресата, а и пони кар сегментът навлиза в упадък. Продажбите спадат и производството спира през 1974-а. Общо от първото поколение са продадени 165,437 бройки. Една от тях – Challenger R/T 440 Magnum – има впечатляващо участие във филмовата класика Vanishing Point. Dodge продава предимно в САЩ и Канада, но има и официален износ за Европа. AMAG внася няколко автомобила годишно в Швейцария, като ги сглобява до Цюрих и все още има няколко съществуващи такива употребявани автомобила. Chrysler изнася и за Франция чрез Simca, но там се реализират единични бройки. Името бе възстановено през 1978-а с ранната версия на Mitsubishi Galant Lambda купе. Моделът е идентичен с Plymouth Sapporo, като версията на Dodge набляга на спортния елемент – цветовете са ярки и свежи, а и има контрастна боя отстрани. Автомобилите са освежени през 1981-а, но като изключим новия дизайн на фаровете, другите промени са козметични. Двигателите са по-малки (1.4- и 2.4-литрови) и съответно представянето на пътя на този Challenger е далеч от това на оригинала. Автомобилите се продават до 1983-а, когато са заменени от Conquest и Daytona.

Още повече мускули

Третото поколение дебютира на 6 февруари 2008-а, като двувратен седан с място за петима пасажери. Този модел е осезаемо по-дълъг и висок от първото поколение, но има доста сходни елементи по дизайна. LC шасито е модифицирана версия на платформата LX, използвана за Dodge Magnum и Chrysler 300. Включени са и доста компоненти взети или вдъхновени от Mercedes (окачването, петстепенната автоматична трансмисия, задният диференциал, ESP системата). Всичките 7,119 модели от лимитираната серия през 2008-а са SRT8 и са екипирани с 6.1-литрови Hemi двигатели. През 2009-а започва и нормалното производство на Challenger, като бейсик моделът е задвижван от 3.5-литров SOHC V6 (250 конски сили). През 2011-а е време за малко промени – емблемата е махната от решетката и са налични два нови двигателя – Pentastar и 392 Hemi. 3.6-литровият Pentastar V6 дава 305 конски сили мощност и е екипиран с петстепенна автоматична трансимисия. Асистиращите системи включват ABS, електронно контролиране на спирачната сила при дъжд, ESC, тракшън контрол при всякаква скорост, шест въздушни възглавници, а пък задните седалки са екипирани с държачи за чаши. През 2015-а се появи Dodge Challenger SRT Hellcat, който е зареден с пиротехническия V8 с мощност от 716 конски сили. Това не само е най-мощният Challenger в историята, но и най-мощната мускулеста кола, която можеш да си купиш. Казано по друг начин – Hellcat се намества между Lamborghini Aventador и Ferrari F12. Но не само двигателят е нов. Екстериорът отразява по-добре оригинала от 1971-а, а и интериорът има заемки от автомобила от 70-те. Трансмисията е осемстепенна автоматична, инструментите и електрониката са по-добри и всеки малък детайл е пипнат. Толкова, че контролът върху тежащия над 2,000 килограма звяр е отличен. И за разлика от Shelby GT500, усещането не е, че всеки завой на пътя може да ти е последен. На външен вид моделът не се различава много от предишните, освен по това, че вътрешните фарове са сменени от въздушни подходи. Европейският Hellcat ускорява от 0 до 100 км/ч за 3.9 секунди, а от 0 до 200 км/ч за 10.7 секунди. В близко бъдеще тези машини сигурно ще са забранени, така че ако намериш подобна на пазара на употребявани автомобили, не се колебай.