Mazda 323

Mazda 323 е един от японските представители на средния клас, датиращ от забравената отдавна 1977 г. Отначало се предлага като хечбек, ван и комби с 3 или 5 врати. Двигателите са изцяло бензинови – 1.0 (45 к.с.), 1.3 (60 к.с.) и 1.4 (69 к.с.), а задвижването е задно. Второто поколение на модела излиза 3 години по-късно, като този път е налична и седан версия, а дизайнът е пообновен. Използваните тук агрегати са отново петролни – 1.1 (54 к.с.), 1.3 (60 к.с.), 1.5 (75 и 88 к.с.), а генералната промяна е преминаването към предно предаване. Следващата Mazda 323 се появява на бял свят през 1985 г. Новата визия на японеца печели редица почитатели, но за жалост от нея започват проблемите с ръждата, които, макар и минимални, не могат да се подминат с просто око. Гамата от мотори успешно се допълва от инжекционния 1.5 (95 к.с.), атмосферния 1.6 (73, 86 и 105 к.с.), турбинираните 1.5 и 1.6 с мощност до 150 к.с., както и премиерния за модела 1.7-литров дизелов агрегат с 57 конски сили. Голямо впечатление прави наличието на 4х4 система за задвижване на всички колела при повечето модификации.

Историята продължава

Четвъртата генерация на вече набралата популярност кола се произвежда от 1989 г. и предлага голямо разнообразие от каросерии и двигатели. Към арсенала от купета се присъединяват спортните фастбек и лифтбек, чиито отличителни белези са прибиращите се фарове, монтирани на предния капак. Всяка модификация на това поколение използва различна платформа, като прави общото между тях сведено до минимум. 323-ката тук се задвижва от бензиновите 1.3 (67 – 73 к.с.), 1.6 (88 к.с.), 1,8 (103, 128 и 163 к.с.) агрегати, а дизеловият остава все същият 1.7D. Най-масови по родните пътища са моделите, произвеждани след 1994 г. Характерното при тях е дизайнът, който спрямо предходните изглежда десетилетия по-съвременен, най-открояващият се от които е този на купе версията. Новата Mazda 323 е с по-изящни форми, а интериорът предразполага към непознат до момента комфорт. Солидната изработка предполага дълъг живот на материалите, а здравите двигатели са недостижими по отношение на надеждността и до днес. Тук те биват 1.3 (73 к.с.), 1.5 (88 к.с.) и 1.8 (144 к.с.) при петролните. Добрият стар 1,700-кубиков дизел вече разполага с турбокомпресор, вдигащ мощността до 82 к.с., а за феновете на атмосферните двигатели се предлага такъв двулитров със скромните 71 конски сили.

Краят и новото начало

Шестата и последна генерация на модела прави своята премиера в края на 1998 г., а три години след това претърпява и фейслифт. Това финално попълнение в отбора на 323 заслужава най-много внимание. Предвид сравнително ниската цена, за която може да се намери читав втора ръка екземпляр, той е един от най-надеждните избори на пазара. Проблемите с корозията тук са почти незначителни и само след дългогодишна немарлива експлоатация се забелязват наченки на гнило по веждите и калниците. Актуалният и до днес дизайн на екстериора със сигурност грабва окото на минувачите, а плавните извивки по каросерията, съчетани с благородната стойка, придават допълнителна доза изтънченост. Използваните в интериора материали, макар и предимно пластмасови, са изключително добре подбрани, а изпълнението осигурява дълъг живот на всеки един детайл. Новите представители на двигателите са бензиновите 1.6 (98 к.с.) и 2.0 Sport (130 к.с.), а дизеловите биват допълнени от турбинираните двулитрови агрегати с мощност 90 и 101 к.с., като последните са най-оптималните в съотношение динамика/ефективност. За търсещите силни изживявания дори 2,000-кубиковият петрол не би бил задоволителен, тъй като, макар и повече от надеждни, моторите в тази генерация не се славят с какъвто и да е спортен характер или темперамент. През 2003 г. 323-ката отстъпва мястото си на своя достоен наследник – Mazda 3. Но въпреки това остава един от най-добрите избори на използвани коли в средния клас.