Infiniti Q50

Когато в края на 80-те години традиционният японски производител Nissan стартирал втората си марка Infiniti, тя трябвало да предложи алтернатива на клиентите в Северна Америка на представения там луксозен клас автомобили на японските конкурентни компании. Лимузини с резервна мощност, V8 двигатели, както и големи купета определили образа на новостартиралата компания, която от 2008 г. била представена на европейските пазари като доставчик на спортни модели във високия среден клас и по-късно продължил да развива програмата си от джипове. Към един от първите модели на марката принадлежал Infiniti G, който могъл да бъде доставен в три версии на каросерията – като класическа лимузина, като кабриолет и като купе с две врати. Със смяната на поколенията през 2013 г. японците решили да предоставят на отделните модели по-автономен облик. Към новата стратегия на маркетинговите експерти принадлежала идеята да се нагодят имената на сериите според индивидуалните модели. Началото на това нововъведение поставило въвеждането на наследника на Infiniti G, който се появил през 2013 г. под името Q50 като нов модел е средната класа в европейските салони за продажба. Особености на спортната лимузина: малко след появата си на пазара Infiniti Q50 била налична с дизелов, както и с хибриден двигател, което могло да подсигури на лимузината един добър старт.

Дизайнът подчертавал характера на Infiniti Q50 като спортна лимузина

Докато при Infiniti от моделната линия G-Modelle на преден план били версиите с две врати със затворен и отворен дизайн, като спортни модели и лимузините имали един по-скоро консервативен стил. С промяната на поколението с Q50 японците позиционирали своя среден клас и с нов облик. Причината: дизайнерската концепция трябвало да подчертае по-силно характера на Q50 като спортна лимузина, отколкото при неговия предшественик, и да приеме елементи на купе версия. Моделите с четири врати от G линията имали типичния вид на една лимузина с висок покрив и широка задна част – в това отношение каросерията на Q50 била значително по-динамична. Покривът бил скосен, а задната част – смалена, така че капакът на багажника изгледал по-малък. По този начин дизайнерите на спортната лимузина постигнали по-компактен вид, който бил подкрепен от леко променените пропорции.

В сравнение със своя предшественик, Infiniti Q50 стояла по-добре на пътя

С междуосие от 2.85 м Infiniti лимузините постигнали повече от своя предшественик от G моделите, което позволило да се оползотвори вътрешното пространство в този среден клас коли. Затова инженерите не променили междуосието на Q50. С дължина от 4.78 м моделът Q50 с четири врати от първата фаза на разработка бил само три сантиметра по-дълъг от предходния модел без това увеличение да е видимо за окото. Ясно се възприема, че лимузината с ширина 1.82 м е придобила близо пет сантиметра и е изградена с височина от 1.44 м. Ефектът: Q50 със своята по-компактно въздействаща каросерия бил по-нисък и по-широк на пътя и така подчертавал претенциите на своите дизайнери, които са приложили един изразителен език на формите за спортните лимузини Infiniti от среден клас. Това могло да се види и от напълно обновената предна част, която със своите хромирани решетки, наклонен капак на двигателя и предна броня още веднъж поставяла спортен акцент.

Със старта на производство на Infiniti Q50 в Европа моделът разполагал и с дизелов двигател

Докато производителят поставил акцент на бензиновите двигатели за пазарите си в Северна Америка и Япония, японците пресметнали, че Q50 ще има по-добри шансове в много европейски страни, ако оборудват лимузините си с дизелов двигател. Така Infiniti със старта си на немския пазар притежавал четирицилиндров дизелов двигател, който разполагал с повече от 2,2 л обем и Q50 развивал мощност до 125 кВт (170 к. с.). Двигателят, комбиниран с шестстепенна ръчна скоростна кутия, вдигал от 0 до 100 км/ч за 8.7 сек. Със средна консумация на дизел от 4.4 л Q50D представлявал най-икономичният вариант от тази моделна линия. CO2 емисиите били определени от производителя на около 114 г/км. С малко по-високи показатели се отличавал седемстепенният автоматик Q50, чиято консумация била 4.8 л (124 г/км).

С бензиновата версия Q50 могъл да достигне до 211 к. с.

Infiniti Q50 се предлагал със седемстепенна автоматична скоростна кутия във версия с бензинов двигател. Двигателят с обем от 2.0 л достигал до 155 кВт (211 к. с.) и се грижел колата да вдигне от 0 до 100 км за 7.2 сек. Средната консумация на гориво е 6.3 л. Емисиите на CO2 при бензиновите двигатели са около 146 гр/км.

Като хибриден модел Infiniti Q50 достигал до 80 км/ч посредством чисто електричество

Най-иновативната и същевременно най-мощната версия на Q50 японците представили на пазара с хибридната версия от своята моделна линия от среден клас. Тя комбинирала V6 бензинов двигател с 3.5 л обем с един електрически двигател, който правил лимузината независима за управление от двигателя с вътрешно горене. С изцяло електрически двигател Infiniti могъл да достигне скорост от 80 км/ч без да изпуска вредни емисии. При по-високи изисквания за мощност и ускорение се включвал и V6 двигателят. С този комбиниран хибриден двигател Q50 разполагал с до 268 кВт (364 к. с.).

Задвижване на всички колела при хибридната версия на Infiniti Q50

Чрез подкрепата на електрическия двигател показателите за мощност и консумация при хибридната версия се различават значително от конвенционалния дизайн на Q50. Оборудвана със задвижване на задните колела, хибридната лимузина на Infiniti могла да достигне от 0 до 100 км/ч за 5.1 сек и по този начин била най-бързият модел от серията. Потреблението на гориво било средно 6.2 л, което отговаря на CO2 емисия от 144 г/км. При опционалната версия със задвижване на всички колела средната консумация била 6.8 л (159 г/км), с което стойностите били малко по-високи.