Fiat Uno

Fiat Uno е от онези стари познайници, които още дълго време ще продължават да бродят по родните пътища. Италианският компакт е сред най-продаваните автомобили за всички времена, редом до класически модели като Volkswagen Beetle и Ford Model T. И как иначе? Ако ниската цена и високата надеждност са най-определящите фактори за успеха на дадена кола, то тогава минито напълно заслужено носи своята слава години наред.

Назад във времето

Fiat Uno прави своята премиера през 1983 година като наследник на модела и до самия край на производството през 1995 г. не търпи кой знае какви промени. Малкото ъгловато купе се предлага във варианти с 3 или 5 врати и изненадва приятно с обширното за габаритите си вътрешно пространство. Компактният хечбек дори се превръща в практично комби със завиден товарен обем при прибирането на задните седалки. Външният дизайн е типичен за автомобилите от онова време – ръбест и спартански, но в същото време някак симпатичен и дори каращ човек да се замисли с носталгия в миналото. Същото важи с пълна сила и за интериора, чийто грубовати линии отстъпват само на старите социалистически екземпляри. Изключение прави турбо версията и по-специално индикационното ѝ табло, притежаващо дигитални километраж и оборотомер, както и други екстравагантни решения, които в днешно време приличат повече на стара електронна игра, отколкото на какъвто и да е компонент в автомобила. Комфортът трудно може да се определи като идеален, но предвид годините на модела и категорията, в която се намира, едва ли бихме очаквали повече. Странични шумове и влага в купето също не са изключени, като най-честата причина биват износени и скъсани уплътнения по прозорците и вратите. Освен със слабата си изолация каросерията не може да се похвали и с устойчивост срещу ръжда – най-сериозният проблем на екземплярите, произвеждани до 1989 г. За щастие, инженерите от Fiat си взимат поука и стартират поцинковане на най-уязвимите детайли като калници, прагове и врати, като по този начин свеждат проблема до минимум. За търсещите богат избор от двигатели Uno разполага с пребогата гама, като за почитателите на петрола предложенията варират от 0.9 (45 к. с.) до 1.4i Turbo (114 к. с.), а за привържениците на дизела – от 1.3 (45 к. с.) до 1.4 TD (72 к. с.). В случая последните не са за препоръчване поради вероятно безкрайния си пробег и несъизмеримите разходи за последващи ремонти. Като най-оптимален вариант се явява атмосферният 1,4-литров бензинов агрегат с мощност 71 конски сили, който ускорява от 0 до 100 км за малко над 12 секунди, достига максимална скорост от 165 км/ч и харчи средно около 7 литра гориво. Освен с впечатляващи характеристики този двигател може да се похвали и с ненадмината здравина, благодарение на която често е наричан „просто безсмъртен”.

Автомобил за всеки

За тези, които нямат претенции за съвременно изглеждащ автомобил, а просто търсят надеждна кола за ежедневни нужди на ниска цена, Fiat Uno е просто перфектен вариант. Себестойността му като екземпляр втора ръка е стигнала своя предел и едва ли би се понижила повече. Но ако все пак водещ в избора е по-съвременният дизайн, то тогава друг отличен избор би бил неговият наследник – Fiat Punto.