Alfa Romeo 156

Alfa Romeo 156 е луксозен компактен автомобил, произвеждан от италианската марка между 1996-а и 2007-а. Наследникът на Alfa Romeo 155 първоначално се сглобява във фабриката на Fiat Group в Помиляно д'Арко, а след 2002-а – и в Тайланд. Общо са произведени 168,000 бройки Alfa Romeo 156, като вариантите са седан, спортно комби и кросоувър със седем двигателни конфигурации. През 1998-а 156-цата спечели и наградата за автомобил на годината в Европа, изпреварвайки със завидна разлика Volkswagen Golf и Audi A6. Дизайнът на Alfa Romeo 156 е характерен с високите заоблени калници, ретро дръжките на предните врати, скритите дръжки на задните врати и драматично дълбоката решетка на предницата, която приема необичайно нецентрирания регистрационен номер. Автомобилът е един от първите седани със скрити дръжки на задните врати, като целта е да прилича повече на купе. Интериорът надгражда над този в Alfa Romeo 166 – дълбоко табло и елементарна централна конзола. Всичките контроли са насочени към водача в типичен за италианския спортен автомобил стил, а също толкова обичайно за по-малките автомобили – пространството за пътниците отзад е ограничено. И също по италиански Alfa Romeo 156 е направена за шофиране – пъргава и стабилна на пътя. Но е осезаемо по-практична от предишните генерации. В началото двигателите са бензиновите четирицилиндрови 16-клапанови Twin Spark (1.6-, 1.8- и 2.0-литрови), както и два дизелови агрегата – редови четирицилиндрови осемклапанов 1.9-литров и редови петцилиндров 10-клапанов 2.4-литров JTD. През 1999-а към пет и шестстепенните ръчни трансмисии са добавени петстепенната Selespeed и четиристепенната автоматична Q-System.

Завръщане към малкото комби

През 2000-та година се появява спортното комби на 156. То е определено като „лайфстайл избор, а не голям багажник“. И е точно така – мястото в багажника е малко повече, отколкото ако свалиш задните седалки на седана. Това комби запълва празнина в портфолиото на Alfa Romeo, откакто марката се дистанцира от комбито Alfa Romeo 33 през 80-те. През 2002-а 156-цата минава през първия си фейслифт – промени в интериора, стандартни стават VDC (динамичен контрол на автомобила) и ASR (управление срещу подхлъзване) системите, пасивната сигурност също е подобрена, като са добавени въздушни възглавници. 2.0-литровият JTS бензинов двигател с директно впръскване заменя 2.0-литровия Twin Spark. Единствената екстериорна разлика обаче са разликите в цветовете на страничните огледала и броните, които вече са в цвета на автомобила. В края на 2003-а е време за нов фейслифт, този път и с видима външна промяна. Предницата и задницата са с различен дизайн и 156 вече има по-агресивен външен вид. Дизеловите двигатели също са подобрени – стават по-тихи и с по-нисък разход на гориво. При употребяваните автомобили трябва да се провери състоянието на окачването. Ясно е, че винаги има по-надежден избор като BMW или Ford, но понякога трябва да решава сърцето, а не на мозъкът.

GTA версии без фейслифт

156 GTA (Gran Turismo Alleggerita) и 156 Sportwagon GTA излизат през есента на 2001-а и са задвижвани от 3.2-литров Bussone V6 двигател (кръстен на легендарния инженер на Ferrari Джузепе Бусо). GTA вариантите са оборудвани с шестстепенна ръчна трансмисия или шестстепенна Selespeed. Окачването е по-ниско и по-твърдо, спирачките са по-големи, задните калници са по-широки и има опция за кожен интериор. Освен това GTA моделите не претърпяват нито един фейслифт до края на производството си през 2005-а. Любопитно е, че макар името да предполага олекотен автомобил, GTA е по-тежка от нормалната 156-ца с 91 килограма. През 2004-а на някои пазари излезе 156 Sportwagon Q4. 4x4 системата използва три диференциала и добавя 150 килограма към тежестта на автомобила. През същата година е представен и 156 Crosswagon Q4 – кросоувър версия с по-SUV вид и увеличени офроуд способности. Според Dekra при употребяваните автомобили понякога има дефекти при въздушните възглавници и проблеми при предния мост.