Ferrari

Около никоя друга автомобилна марка няма толкова много митове, легенди и истории, както около Ferrari. Спортните автомобили се изработват ръчно и цяла Италия е горда с колите от Маранело. Дори когато междувременно Ferrari принадлежал към концерна Fiat-Chrysler, червеният луксозен автомобил изпускал дивия аромат на независимостта. Дошло време, когато Ferrari вече не трябвало да бъде само в червено, както признават и най-верните фенове на марката. Но формата на колата е и остава характерна. Всяко Ferrari, независимо дали втора употреба или купено ново от търговеца, може да бъде разпознато отдалеч. Веднъж седнал зад волана, човек активира само с едно настъпване педала на газта – ДНК-то на Ferrari. Моторът заревава мощно, а шофьорът бива притиснат към седалката. Или накратко: едно Ferrari се управлява страстно, а не като обикновена кола.

Тайната на Ferrari: всеки може да бъде бърз, но красотата е само за творците

Ентусиазмът, високите технологии и дизайн, който не може да се сбърка, правят Ferrari един от най-известните, реномирани и скъпи автомобилни производители. Независимо дали Ferrari 365, спортният модел Testarossa или актуалният LaFerrari – всички модели не само че изглеждат добре, но също така са удивителни примери за италианското инженернo изкуство. Да, изкуство. Защото композицията от технология и дизайн е толкова уникална, че човек може да я разпознае със затворени очи. Един допир до каросерията или звукът на двигателя е достатъчен. Тук двигателят изпълнява музика, никоя друга спортна кола от този ранг не може да ръмжи толкова характерно, както едно Ferrari. Разбира се и другите производители могат да изработят бързи коли. Но само спортните автомобили на италианците могат да поставят човек в ситуация, в която да лежи буден посред нощ и да си пожелава поне веднъж в живота да кара Ferrari, било то и употребявано.

Във всяко употребявано Ferrari е заложена голяма порция от състезателното начало

Голяма част от митовете за Ferrari са свързани със спортните състезания. От 1950 г. работи заводът Scuderia Ferrari, който конструира модели за Формула 1. С 15 световни титли на шампиони като Ники Лауда, Махаел Шумахер, Кими Райконен, 16 титли в инженерните класации и 224 спечелени състезания Скудерия е най-успешният отбор в историята на Формула 1. Състезателният отбор е основан през 1929 г. от Енцо Ферари и след това подкрепян от Alfa Romeo. Първоначално Ferrari не конструира собствени коли за състезанията, ами използва моделите на Alfa-Romeo.

Логото на компанията е черен кон на жълт фон. Емблемата трябвало да напомня за барон Франческо Барака – един легендарен пилот от италианските военновъздушни сили, който бил свален в края на Първата световна война. Тъй като пилотите на кавалерията били назначени, Брака оставил отличителен знак, а именно – нарисуван кон върху ескадрилата на своите самолети. От 30-те години конят е емблема на състезателния отбор на Ferrari. Фонът бил препратка към родния град на Енцо Ферари – Модена. Гербът на града се състоял от син кръст на жълт фон.

Първоначално забележителната боя на автомобилите не била типична за Ferrari. В началото на 20 век националната автомобилна асоциация разпределила цветовете при състезанията от Гранд прикс, така че зрителите да могат по-добре да разпознават националните отбори. Червеният цвят бил за италианците, белият – по-късно променен на сребристо-сиво за Германия, зелено – за Великобритания, синьо – за Франция. Ferrari, Mercedes-Benz и Renault принадлежат към малкото състезателни отбори, които и до ден-днешен спазват тази традиция. В края на 30-те години пътищата на Ferrari и Alfa Romeo се разделили, Скудерия сега се наричала „Auto Avio Costruzioni Ferrari“ и освен състезателни коли, започнали да създават и двигатели за самолети. През 1943 г. компанията се преместила в Маранело, което и до днес е седалище на Ferrari и където се намира заводът на фирмата.

Ferrari се концентрирали върху двигателите от среден клас, но също така могли да произвеждат отново болиди с предна предавка

В Маранело, който се намирал в провинция Емилия Романа, отдалечен на около 40 километра от Болоня, през 1946 г. след построяването наново на завода се разработвали и предлагали различни модели Ferrari. В началото бил представени спортни автомобили като Ferrari 125 S – първата официална кола на Ferrari от 1947 г. Всички модели били използвани най-вече в автомобилни състезания. Но скоро компанията се развила в такава посока, че клиентите, които искат да карат подобни коли по улицата, да могат да го правят. Дизайнерски студиа като Пининфарина, но също така и Бертоне, Скаглети или Вигнале създали уникалния външен вид на модели като Ferrari 500 Superfast или Ferrari 365 California, които принадлежат към вечните класики. Тези и други модели на Ferrari се продават на пазара за употребявани автомобили на високи цени. Защото невинаги е лесна задача да намериш поддържани и добре запазени екземпляри. Типични също така били моделите като Ferrari 250 или неговият наследник Ferrari 275, които били произведени в малки серии и допълнени с някои специални модели.

Първоначално спортните автомобили били произвеждани с дванадесетцилиндров двигател, който бил създаден за изминаване на дълги разстояния. По-ранните модели притежавали двигател, намиращ се в предната част, докато по-късно Ferrari предпочитали да произвеждат коли с малък средно разположен двигател като Dino 206 GT, Ferrari 308 или Ferrari 328, при които шест или осемцилиндровите V двигатели, а при някои изключения и дванадесетцилиндрови, се намирали между осите. Предимството било, че тежестта на тежките двигатели се разпределя по-добре между двете оси, а масата се намира по-близо до центъра на тежестта на автомобила. По този начин също така едно употребявано Ferrari може да се контролира по-добре при високо вдигната скорост. Въпреки изработката мощността не бива омаловажавана, вместо това се работи по все по-мощни двигатели, които да бъдат монтирани около осите на каросерията. От средата на 90-те години с Ferrari 550 Maranello италианците започнали да създават отново спортни коли с преден двигател, с което се използвал един нов контрол на теглителната сила. Това било разработено в съвместно сътрудничество със Scuderia Ferrari, те били тествани и доразвити.

Ferrari не писали единствено историята на състезанията, но вдъхновявали киното и телевизията

Не е учудващо, че моделите на Ferrari могли да имат успешна филмова и телевизионна кариера. Във филма от 1981 г. „Адът се случва на магистралата“ Сами Дейвис и Дийн Мартин профучават с Ferrari 308 GTS по американските магистрали. Шест години по-късно Еди Мърфи седи зад волана на Ferrari 328 GTS в „Ченгето от Бевърли Хилс“. Също така Джеймс Бонд има вземане-даване с Ferrari. Въпреки че в „Златното око“ (1995) самият Пиърс Броснан не управлява автомобила, с Ferrari 355 GTS е показано едно яростно преследване. Във филма „Усещане за жена“ Ал Пачино изпълнява едно свое желание и шофира Ferrari Mondial.

В криминалния сериал „Труден, но сърдечен“ милионерът Джонатан Харт, изигран от Робърт Вагнер, притежава една от най-хубавите спортни коли на 70-те години – едно отворено Ferrari 246 GTS. Дон Джонсън, известен още като Сони Крокет, впечатлява с бялата си тениска под пастелно яке Армани не само модните вкусове на 80-те години, но и в „ Маями Вайс“ шофира едно подхождащо му Ferrari Testarossa. Първоначално една преустроена спортна кола Daytona трябвало да служи като по-изгоден вариант от Ferrari, по-късно обаче италианците официално спонсорирали поредицата с две превозни средства. И до ден-днешен моделът Testarossa на Ferrari е класика сред употребяваните коли от Маранело. Вторият сериен актьор, който въвел телевизионни образ на Ferrari, бил Том Селек. Към частния детектив Магнум от едноименния сериал принадлежали не само мустаците и хавайската риза, но и невероятното Ferrari 308 GTS. По време на сериала се сменили около 17 различни Ferrari – един своеобразен рекорд.

Актуални серийни модели, които, дори употребявани, карат сърцето на всеки почитател да бие по-бързо